Когато очакваш нещо, с голямо нетърпение, да се случи то или не се случва, или не се случва така както желаеш.
В тази нощ на всеобща радост по случай неговото рождение се бяхме събрали само най-близки хора... най-близки приятели. Но дали беше така... седях отстрани, пиейки кола с ром и наблюдавах фалша и лицемерието отстрани. Колко изкуствени изглеждаха отношенията с изгубения приятел, колко фалшиви и в крайна сметка лицемерни бяха разговорите. Нямаше го онова чувство за пълноценно приятелство, което изпитвахме винаги, когато бяхме заедно. имаше само неестествени усмивки задържащи истинските чувства да не изплуват наяве. Но аз ги виждах... виждах настроението, което се носеше. Чувах мислите на най-близките си. Може би, защото бях подпийнал... или може би, защото ги познавам добре. Но ги чувах. Те казваха: "Липсваш ми", "Още мога да те съблазня", "Ох, колко съм пияна", "Тя му се натиска".Може би не е еднообразието виновно за неговото тръгване, може би сме виновни ние. Дали не сме го задушили в интриги. "Коя си харесва", "Коя го харесва", "А може би харесва "него", а не "нея"". Това е по-възможната причина... не трябва да обвиняваме еднообразието. То е спокойно и винаги поднася нещо за вършене при липса на друго. Наистина, нещо, което вече сме правили, но все пак е нещо. Колкото до интригите, те са нещата, които трябва да се изкоренят.
А вместо да ги изкореняваме ние пораждаме нови. Нови в отношенията между нас. Фалшива изневяра, фалшива връзка, фалшиво братство, фалшива сватба. И до къде довежда всичко фалшиво? До разрухата. Интригите са причината за рухването на приятелството градено с години, не еднообразието!
Колко до фалшивата изневяра... може би никога няма да се превърне в истинска. А и на мен ми омръзна да чакам. Ако мисли нещо да се случва, да се случва бързо... защото скоро може и да не съм свободен...
В тази нощ на всеобща радост по случай неговото рождение се бяхме събрали само най-близки хора... най-близки приятели. Но дали беше така... седях отстрани, пиейки кола с ром и наблюдавах фалша и лицемерието отстрани. Колко изкуствени изглеждаха отношенията с изгубения приятел, колко фалшиви и в крайна сметка лицемерни бяха разговорите. Нямаше го онова чувство за пълноценно приятелство, което изпитвахме винаги, когато бяхме заедно. имаше само неестествени усмивки задържащи истинските чувства да не изплуват наяве. Но аз ги виждах... виждах настроението, което се носеше. Чувах мислите на най-близките си. Може би, защото бях подпийнал... или може би, защото ги познавам добре. Но ги чувах. Те казваха: "Липсваш ми", "Още мога да те съблазня", "Ох, колко съм пияна", "Тя му се натиска".Може би не е еднообразието виновно за неговото тръгване, може би сме виновни ние. Дали не сме го задушили в интриги. "Коя си харесва", "Коя го харесва", "А може би харесва "него", а не "нея"". Това е по-възможната причина... не трябва да обвиняваме еднообразието. То е спокойно и винаги поднася нещо за вършене при липса на друго. Наистина, нещо, което вече сме правили, но все пак е нещо. Колкото до интригите, те са нещата, които трябва да се изкоренят.
А вместо да ги изкореняваме ние пораждаме нови. Нови в отношенията между нас. Фалшива изневяра, фалшива връзка, фалшиво братство, фалшива сватба. И до къде довежда всичко фалшиво? До разрухата. Интригите са причината за рухването на приятелството градено с години, не еднообразието!
Колко до фалшивата изневяра... може би никога няма да се превърне в истинска. А и на мен ми омръзна да чакам. Ако мисли нещо да се случва, да се случва бързо... защото скоро може и да не съм свободен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар