Защо хората, които нараняваме ни обичат, а хората, които обичаме ни нараняват? Или не... По-скоро-защо нараняваме хората, които ни обичат и обичаме хората, които ни нараняват?Задавам си тези въпроси, но странно защо не търся отговори. Просто мисля, че човек трябва да вникне в тях, за да разбере с какво е важен даден човек за него. Ето - взимам за пример себе си. Аз наранявам "приятелите" си по всевъзможни начини, а те продължават да ми имат доверие и да ме обичат. Та нали любовта е именно това - да се довериш на някого, той да ти се довери на теб, да правите всичко един за друг и да знаете, че не можете един без друг. Заминавам след около два месеца за Англия и всички ми казват колко много ще им липсвам. Аз им отвръщам, че и те ще ми липсват, макар и да не е абсолютно вярно. Ще ми липсват купоните, шегите, закачките, но дали ще ми липсват хората... Всички тези хора, всички тези проблеми. Защо, как и кой реши, че трябва да знам толкова много неща...
Онзи ден, докато най-спокойно си продавах царевичка една жена дойде и ми каза, че там където ще отида скоро ще съм много щастлив. Каза ми, че ще получа документи, които ще ме зарадват. Но най-фрапиращото беше като ми каза, че крия прекалено много неща от приятелите си и че е време да им ги кажа. Но как да им кажа всичко като те са като лешояди. Тълпят се около тайните и интригите като мухи на мед. Да им кажа "секс" и те вече знаят кой с кого, кога и къде го е правил. Да им кажа "кафе" и те знаят за какво се е говорело на това кафе. Как да им кажа тогава най-големите си тайни. А кулминацията е "не казвай на никого". Есдевствено, че няма да кажа на никого... пф.. ти пък чуваш ли се! Да бе! Цялата компания вече знае още преди да си казал "Не каз..."
И така като цяло ми е забавно да съм с тях... но по ми е забавно да "рина" в интриги. Общо взето доста ги манипулирам...
Cause two can keep a secret, if one of them is dead...
