Колко близък трябва да ти е човек, за да си останете близки завинаги? И колко близо до него можеш да стигнеш при положение, че той не те допуска? Можеш ли да разбиеш преградата до сърцето му или то е обвито в стомана? Защо хората не допускат никого до себе си, дори когато виждат, някой иска да се сприятели с тях? Защо, по дяволите, ги има тези прегради?
Еднообразието убива. Убива щастието, убива радостта, убива веселието. То просто... убива. Няма приятелство, няма любов, няма семейство. Не трябва да бъде така. Трупането с години(в случая с една година) е захвърлено със замах, само за една секунда. И защо? Заради еднообразието. Способно ли е то да разруши семейството, любовта и приятелството? ДА! Не просто ги разрушава. Срива ги със земята, опожарява ги. Оставя само няколко скърбящи души, неразбрани от околния свят. Явно една година не е достатъчна да сроди двама души, които си приличат толкова много, които са си прекарвали страхотно и са преживели толкова много. Не, една година не стига... трябва десетилетие, за да се получи такава връзка. Или може би е любов... Това аз не мога да коментирам. В крайна сметка, аз смятам, че еднообразието няма да разруши това приятелство трупано с години и всичко ще се върне, както си беше... но дали ще съм тук да го видя. Честно, не искам и да знам. Искам да продължа живота си и ако се наложи ще забравя тези, които са си тръгнали, защото само който е останал, той е истински приятел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар