Път. Животът е безкраен път. Срещаш непознати и ги правиш познати. Влюбваш се, порастваш психически и се развиваш физически. Точно както при едно пътуване. Трупаш впечатления, трупаш опит, трупаш чувства.
Лошото на пътуванията е, че не винаги с теб са хората, които искаш да бъдат с теб. Хубавото е, че по този начин разбираш кой ти липсва, т.е. кого обичаш. Като го няма човека, в чийто ръце да се почувстваш сигурен, да усетиш сърцето му и да разбереш, че той мисли за теб, разбираш, че животът е безсмислен без него. А тази прегръдка може да бъде дори приятелска. Поне ще знаеш, че си липсвал на някого.
Тези думи ме карат да се замисля за тези, които нямат не само партньори, но и приятели. Дали техният път е празен, без място където да отседнат, да почувстват сигурност; без някой, който да тъжи за тях в края на пътя им? Може би е по-добре, защото светът е преплетен от запознанства, приятелства и все някога, някой свършва пътя си. Дали е по-добре да нямаш за кого да тъжиш? Според мен не. Предпочитам да усещам тази близост и в края на тежкия ден да чувам от отсрещната страна на телефона: "Кажи, Слънце!" Дори да знам, че това е просто шега... поне знам, че има кой да се пошегува с мен.
Ето защо, съм сигурен, че винаги ще има къде да отседна за няколко дни, кого да посетя след дългите години и да си спомням за отминалия път, отминалия живот. Поне съм сигурен, че животът ми няма да е празен.
Dedicated to all of my dearest Friends!
Няма коментари:
Публикуване на коментар