Love don't let me go

Хората са мазохисти. Не разбирам защо при положение, че има някой, който ме иска аз гоня призраците на забранени любови. Късметлия ли съм? Едва ли! Просто съм тъп човек с наранено сърце.
Най-накрая виждам това "любопитство" в друг човек... и то е към мен. Защо продължавам да се измъчвам? Не съм безчувствен, а защо си го причинявам? Може би обичам да ме боли. Но кой обича този тип болка? Отговорът е НИКОЙ!
Проблемът е в това, че човекът, който е заинтересован от мен е непознат. Точно з атова не съм сигурен, че той е човекът. Може би никога няма да разбера освен ако не се запозная с него. А какво да правя с този, който е пред очите ми? Той е все така хумористичен и не вярващ в това любопитство. Разбирам го. Той е несигурен, че може да изпита нещо такова, а и подозирам, че вече го е изпитал с друг. Едно е сигурно - това, което ще задоволи любопитството ми вече звъни на телефона ми и настоява да разкрия себе си и да отворя съзнанието си за нещо ново. Но дали съм готов? Надявам се, че скоро ще разбера.
В крайна сметка трябва да забравя несигурното и да се запозная със сигурния. И все пак човек ще си остане мазохист до самия край. Това е истината, която дава сила на кръговрата на живота. Човек убива себе си сам всеки ден, накрая умира и друг се ражда.