Magic is around

Прибирането от последното пътуване беше изключително забавно. Беше лайк уоу анд лайк хи ис кюут. И имаше някакви състезания, които аз общо взето бях изгубил от самото начало... и сега тя е там, в някоя от безброй стаите, правейки нещо за собствено удоволствие, а аз знам че той е хлътнал до безкрай. Сякаш напоследък ми върви да знам неща, които се предполага, че не трябва да ги знам... и все пак ето ме тук, пишейки тоя пост, знаейки истината и бидейки изключително потаен. Въпреки, че знам, че това ще се побликува след десет секунди, аз все пак го пиша надявам се, че няма да бъда убит. Човек, пичът е някой, за когото бих се борил, но това е тя... не мога.
И все пак не беше това, което исках...
Колкото до непознатият... отказах се да се запозная с него... не си заслужаваше... той беше толкова не мой тип... А дали ще намеря своя тип... Може би никога няма да го направя, но въобще не ми пука... животът продължава(КЛИШЕ) и на мен не ми пука.
Та той е там незнаещ нищо за глупавия бас... хлътнал до уши, а аз съм сигурен, че тя ще го отреже още на сутринта... надявам се, че ще се получи с Ангелското Момиче... ДА! Тя е нова... но всъщност не е нищо не е като Русалката... тази, която ми припомни какво е да харесаш някого и той да ти отговори.
Това е без значение... сега единственото, което има значение е другата стая... изпълнена с "любов" *троуинг ап*, секс и магия... Надявам се, че тя ще се вразуми и ще разбере, че той наистина е хлътнал... защото да изгубиш Господарят на Сънищата не е красиво... все едно аз не бих... Той е човек, от когото мога да науча супер много. Явно няма да го направя... защото тя се намеси... и тя е толкова сладка... как по дяволите мога да я прецакам... или по-скоро как мога да се опитам да я прецакам... Ай лав хър соу мъч... Все пак, каквото и да се случи... тази със дракона ще си остане моя приятелка, моя "сестра", моя живот... а той, той ще бъде просто пречка поставена на пътя ни... надявам се, че тя ще се осъзнае, защото Господарят на Сънищата е господарят на моите сънища... въпреки да знам, че той ще си остане... господар на женските сънища... не и на неините...
Hадявам се, че ще разказваш Драконово момиче...

Love don't let me go

Хората са мазохисти. Не разбирам защо при положение, че има някой, който ме иска аз гоня призраците на забранени любови. Късметлия ли съм? Едва ли! Просто съм тъп човек с наранено сърце.
Най-накрая виждам това "любопитство" в друг човек... и то е към мен. Защо продължавам да се измъчвам? Не съм безчувствен, а защо си го причинявам? Може би обичам да ме боли. Но кой обича този тип болка? Отговорът е НИКОЙ!
Проблемът е в това, че човекът, който е заинтересован от мен е непознат. Точно з атова не съм сигурен, че той е човекът. Може би никога няма да разбера освен ако не се запозная с него. А какво да правя с този, който е пред очите ми? Той е все така хумористичен и не вярващ в това любопитство. Разбирам го. Той е несигурен, че може да изпита нещо такова, а и подозирам, че вече го е изпитал с друг. Едно е сигурно - това, което ще задоволи любопитството ми вече звъни на телефона ми и настоява да разкрия себе си и да отворя съзнанието си за нещо ново. Но дали съм готов? Надявам се, че скоро ще разбера.
В крайна сметка трябва да забравя несигурното и да се запозная със сигурния. И все пак човек ще си остане мазохист до самия край. Това е истината, която дава сила на кръговрата на живота. Човек убива себе си сам всеки ден, накрая умира и друг се ражда.

Long Live Alchohol

Алкохолът - най-добрият ми приятел след човекът, на когото мога да кажа всичко, знаейки, че никога няма да каже на никого; човекът - мой най-добър приятел, вярващ, че всичко, което ми каже си остава между мен и него.
И все пак, благодарение на алкохола се случиха най-интересните неща в живота ми. Чрез него научих това, което ме прави истински, прави живота ми интересен, отвори очите ми и разбрах, че любовта не пита. Тя е там някъде и чака да я открия. Дори и да не я виждам, тя е пред мен, пред очите ми. А може би дори не е скрита. Може би любовта е тази, която ежедневно се закча с мен: удря ме по рамото, посвещава ми песни, извивз зърната ми. Тя е човекът, който ми причинява болка - физическа и духовна. И когато я има тази болка знам, че двамата ми най-добри приятели - алкохолът и човекът, ще са винаги до мен. Аз търся утеха в тах, защото единият ме кара да забравям, а другият ми съчувства. Не трябва, обаче да търся онзи вид любов в тях. Защото ако го направя мога да съсипя живота си, мога да съсипя приятелството си.
Колкото до алкохола - няма нещо, което да съм направил докато съм бил подпийнал и да съжалявам за него. Всичко, което съм свършил е изплувало от дълбините на пиянството ми, но то е било там, шепнейки ми: "Аз съм тук. Дишам с теб, развивам се ц теб и пак с теб мечтая. Ключът да ме освободиш е само един." И в желанието си да удавя този глас, аз всъщност го пробудих - с алкохола. Но не съжалявам.. иначе нямаше да съм това, което съм. А може би щях да бъда, но не чак толкова открит... може би дори нямаше да водя този блог... очевидно никога няма да разберем.

Hold me closer to your chest

Път. Животът е безкраен път. Срещаш непознати и ги правиш познати. Влюбваш се, порастваш психически и се развиваш физически. Точно както при едно пътуване. Трупаш впечатления, трупаш опит, трупаш чувства.
Лошото на пътуванията е, че не винаги с теб са хората, които искаш да бъдат с теб. Хубавото е, че по този начин разбираш кой ти липсва, т.е. кого обичаш. Като го няма човека, в чийто ръце да се почувстваш сигурен, да усетиш сърцето му и да разбереш, че той мисли за теб, разбираш, че животът е безсмислен без него. А тази прегръдка може да бъде дори приятелска. Поне ще знаеш, че си липсвал на някого.
Тези думи ме карат да се замисля за тези, които нямат не само партньори, но и приятели. Дали техният път е празен, без място където да отседнат, да почувстват сигурност; без някой, който да тъжи за тях в края на пътя им? Може би е по-добре, защото светът е преплетен от запознанства, приятелства и все някога, някой свършва пътя си. Дали е по-добре да нямаш за кого да тъжиш? Според мен не. Предпочитам да усещам тази близост и в края на тежкия ден да чувам от отсрещната страна на телефона: "Кажи, Слънце!" Дори да знам, че това е просто шега... поне знам, че има кой да се пошегува с мен.
Ето защо, съм сигурен, че винаги ще има къде да отседна за няколко дни, кого да посетя след дългите години и да си спомням за отминалия път, отминалия живот. Поне съм сигурен, че животът ми няма да е празен.

Dedicated to all of my dearest Friends!

Great Expectations

Когато очакваш нещо, с голямо нетърпение, да се случи то или не се случва, или не се случва така както желаеш.
В тази нощ на всеобща радост по случай неговото рождение се бяхме събрали само най-близки хора... най-близки приятели. Но дали беше така... седях отстрани, пиейки кола с ром и наблюдавах фалша и лицемерието отстрани. Колко изкуствени изглеждаха отношенията с изгубения приятел, колко фалшиви и в крайна сметка лицемерни бяха разговорите. Нямаше го онова чувство за пълноценно приятелство, което изпитвахме винаги, когато бяхме заедно. имаше само неестествени усмивки задържащи истинските чувства да не изплуват наяве. Но аз ги виждах... виждах настроението, което се носеше. Чувах мислите на най-близките си. Може би, защото бях подпийнал... или може би, защото ги познавам добре. Но ги чувах. Те казваха: "Липсваш ми", "Още мога да те съблазня", "Ох, колко съм пияна", "Тя му се натиска".Може би не е еднообразието виновно за неговото тръгване, може би сме виновни ние. Дали не сме го задушили в интриги. "Коя си харесва", "Коя го харесва", "А може би харесва "него", а не "нея"". Това е по-възможната причина... не трябва да обвиняваме еднообразието. То е спокойно и винаги поднася нещо за вършене при липса на друго. Наистина, нещо, което вече сме правили, но все пак е нещо. Колкото до интригите, те са нещата, които трябва да се изкоренят.
А вместо да ги изкореняваме ние пораждаме нови. Нови в отношенията между нас. Фалшива изневяра, фалшива връзка, фалшиво братство, фалшива сватба. И до къде довежда всичко фалшиво? До разрухата. Интригите са причината за рухването на приятелството градено с години, не еднообразието!
Колко до фалшивата изневяра... може би никога няма да се превърне в истинска. А и на мен ми омръзна да чакам. Ако мисли нещо да се случва, да се случва бързо... защото скоро може и да не съм свободен...