Алкохолът - най-добрият ми приятел след човекът, на когото мога да кажа всичко, знаейки, че никога няма да каже на никого; човекът - мой най-добър приятел, вярващ, че всичко, което ми каже си остава между мен и него.
И все пак, благодарение на алкохола се случиха най-интересните неща в живота ми. Чрез него научих това, което ме прави истински, прави живота ми интересен, отвори очите ми и разбрах, че любовта не пита. Тя е там някъде и чака да я открия. Дори и да не я виждам, тя е пред мен, пред очите ми. А може би дори не е скрита. Може би любовта е тази, която ежедневно се закча с мен: удря ме по рамото, посвещава ми песни, извивз зърната ми. Тя е човекът, който ми причинява болка - физическа и духовна. И когато я има тази болка знам, че двамата ми най-добри приятели - алкохолът и човекът, ще са винаги до мен. Аз търся утеха в тах, защото единият ме кара да забравям, а другият ми съчувства. Не трябва, обаче да търся онзи вид любов в тях. Защото ако го направя мога да съсипя живота си, мога да съсипя приятелството си.
Колкото до алкохола - няма нещо, което да съм направил докато съм бил подпийнал и да съжалявам за него. Всичко, което съм свършил е изплувало от дълбините на пиянството ми, но то е било там, шепнейки ми: "Аз съм тук. Дишам с теб, развивам се ц теб и пак с теб мечтая. Ключът да ме освободиш е само един." И в желанието си да удавя този глас, аз всъщност го пробудих - с алкохола. Но не съжалявам.. иначе нямаше да съм това, което съм. А може би щях да бъда, но не чак толкова открит... може би дори нямаше да водя този блог... очевидно никога няма да разберем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар