Как се влюбват хората? Дали наистина е просто някакво химично уравнение? Ако е така, защо не разбирам любовта при положение, че разбирам химията? А може би се влюбваме в хората, които не можем да имаме. Тогава не са ли всички хора мазохисти?
За да пише човек за любовта, той трябва да я е изпитал. Лично аз много пъти съм си мислил, че съм влюбен. Всъщност изпитах любовта наскоро. Но дали това е любов? Или просто моето свръхчувствително любопитство? И в двата случая усещам как губя контрол над тялото си. Способен съм да извърша неща, за които никой не трябва да разбира; да нараня хора, за които ми пука; да обикна хора, които не им пука за мен. Шегата за мен вече не е просто шега... а и човекът ми каза, че и за него това започва да става сериозно(може би това просто още една шега). Вече дори аз не знам кое е истина.
А може би не искам да знам. Може би искам всичко да си остане една шега... възбуждаща... привличаща... но само шега. Защото не искам да знам какво ще стане ако проведа най-сериозният разговор в живота си. Ами ако шегата приключи? Какво ще подхранва моето любопитство... моята любов?
Дори сега, когато пиша за това, се връщам към онази нощ и си мисля: "Какво щеше да стане, ако не бях попитал "Ти сериозно ли?"". Дали щеше да я има тази толкова кратка целувка, съдържаща в себе си толкова много желания? Ако някой може да ми отговори на всички тези въпроси... моля го искрено да го направи... защото няма да издържа дълго...
Can't you see I'm so confused?
Why are you teasing me?
My skin is so abused,
wrinkled by the misery...
За да пише човек за любовта, той трябва да я е изпитал. Лично аз много пъти съм си мислил, че съм влюбен. Всъщност изпитах любовта наскоро. Но дали това е любов? Или просто моето свръхчувствително любопитство? И в двата случая усещам как губя контрол над тялото си. Способен съм да извърша неща, за които никой не трябва да разбира; да нараня хора, за които ми пука; да обикна хора, които не им пука за мен. Шегата за мен вече не е просто шега... а и човекът ми каза, че и за него това започва да става сериозно(може би това просто още една шега). Вече дори аз не знам кое е истина.
А може би не искам да знам. Може би искам всичко да си остане една шега... възбуждаща... привличаща... но само шега. Защото не искам да знам какво ще стане ако проведа най-сериозният разговор в живота си. Ами ако шегата приключи? Какво ще подхранва моето любопитство... моята любов?
Дори сега, когато пиша за това, се връщам към онази нощ и си мисля: "Какво щеше да стане, ако не бях попитал "Ти сериозно ли?"". Дали щеше да я има тази толкова кратка целувка, съдържаща в себе си толкова много желания? Ако някой може да ми отговори на всички тези въпроси... моля го искрено да го направи... защото няма да издържа дълго...
Can't you see I'm so confused?
Why are you teasing me?
My skin is so abused,
wrinkled by the misery...
Няма коментари:
Публикуване на коментар