Селото. То е мястото, което съдържа спомените на човек. Жалко за този, който няма село. Някъде, където да си играе, да срещне първата любов, да я изгуби и да я възроди. Някъде, където да купонясва до припадък, защото няма кой да го чуе. Няма нищо по-яко от това да отидеш на нечие друго село, да чуеш чуждите спомени, да ги преживееш.
Три дни. Само три дни, за да науча толкова много спомени. Вместо това си създадох свои. Имаше всичко - секс, алкохол и рок ен' рол. Лъжа, беше чалгa, но това е без значение.
Вечер всичко е различно. Хората се променят, ситуациите се променят. Шегите се превръщат в истина, а сериозното изглежда като шега. В една такава вечер исках единствено някой, който да почувства, че се нуждае от мен. Точно тази вечер получих това, което исках. Почти...
Едно преложение, на което не можех да откажа. Един човек, на когото на мога да откажа.
Силна ръка, с нежни пръсти, чертаеща по гърба ми, спускаща се по него. Едно лице, молещо ме с устни. Една усмивка, на която не може да се устои. Една прегръдка, притискаща две сърца едно до друго. Устни толкова близо, че можеш да усетиш дъхът му и все пак толкова далеч - невъзможно да се докоснат. Толкова много неща, които можеш да направиш, толкова много мисли, чувства, мечти. Всичко е събрано в една секунда близост. Близост, която е чужда, далечна... невъзможна. Пръсти, докосват всеки сантиметър от тялото, изнемощяло от близостта. Това е истината, която се оказва шега. Невъзможната истина, несъществуващата истина.
Няма ги нежните пръсти, няма го молещото се лице и неустоимата усмивка. Няма я прегръдката. Само две сърца, толкова далечни, биещи с различна честота. Едното възпламенено от бързината, а другото ледено студено.
Няма ги устните, докосващи моите в една безкрайна целувка изпълнена с толкова мисли, чувства, мечти. Няма я близостта, която те прави жив. Всичко е лъжа, една игра, сведена до единственото важно нещо на този свят... не любовта - секса. Тъпото "ебане". Сякаш Земята се върти не около ос, а около пенис. Това е светът и така ще си остане завинаги.
Три дни. Само три дни, за да науча толкова много спомени. Вместо това си създадох свои. Имаше всичко - секс, алкохол и рок ен' рол. Лъжа, беше чалгa, но това е без значение.
Вечер всичко е различно. Хората се променят, ситуациите се променят. Шегите се превръщат в истина, а сериозното изглежда като шега. В една такава вечер исках единствено някой, който да почувства, че се нуждае от мен. Точно тази вечер получих това, което исках. Почти...
Едно преложение, на което не можех да откажа. Един човек, на когото на мога да откажа.
Силна ръка, с нежни пръсти, чертаеща по гърба ми, спускаща се по него. Едно лице, молещо ме с устни. Една усмивка, на която не може да се устои. Една прегръдка, притискаща две сърца едно до друго. Устни толкова близо, че можеш да усетиш дъхът му и все пак толкова далеч - невъзможно да се докоснат. Толкова много неща, които можеш да направиш, толкова много мисли, чувства, мечти. Всичко е събрано в една секунда близост. Близост, която е чужда, далечна... невъзможна. Пръсти, докосват всеки сантиметър от тялото, изнемощяло от близостта. Това е истината, която се оказва шега. Невъзможната истина, несъществуващата истина.
Няма ги нежните пръсти, няма го молещото се лице и неустоимата усмивка. Няма я прегръдката. Само две сърца, толкова далечни, биещи с различна честота. Едното възпламенено от бързината, а другото ледено студено.
Няма ги устните, докосващи моите в една безкрайна целувка изпълнена с толкова мисли, чувства, мечти. Няма я близостта, която те прави жив. Всичко е лъжа, една игра, сведена до единственото важно нещо на този свят... не любовта - секса. Тъпото "ебане". Сякаш Земята се върти не около ос, а около пенис. Това е светът и така ще си остане завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар