понеделник, 27 юли 2009 г.

Heart of the Heartless


Органите. Всички системи на тялото поддържат организма жив. Анатомията казва: "няма орган, който да не е важен за организма и неговото съществуване". Трудно е да се каже кой е най-важният орган. Аз обаче знам. Най-важният орган е сърцето. Естествено е много хора да оборят тази моя теза, но ако погледнем поетичното значение на сърцето ще разберем защо човек не може да живее "пълноценно" без него.
Човек цял живот обича. Обича семейството си, обича приятелите си, обича дори враговете си. Но какво става, ако човек обича някого, който не спада към всичките категории?
Отговорът на този въпрос е "дори го обичаш повече". Ако обичаш някого, който е като твое семейство и е твой близък приятел той лесно може да се превърне в твой враг. Границата между любовта и омразата е тънка. Това е така, защото очакванията за този човек са големи и лесно могат да бъдат разбити.
Проблемът не е в това, че обичаме. Проблемът е, че човекът, когото обичаме може да не ни отвърне по начина, по който ние искаме. А колко малко е нужно да заобичаш някого... За един поглед човек може да открие сродната си душа. С години да трупа чувста, а обекта на неговата любов открива нова сродна душа. Това е хубаво, ако всичко опира до приятелството... ами ако приятелството се превърне в любов? Тогава болката е по-голяма, но човекът-мазохист продължава да обича безрезервно.

For this friendship there's no tomorrow.
Another person I need to borrow.
Holy spirits, send me a trail
to get rid of this betrayal.

Няма коментари:

Публикуване на коментар