The Ghost of Shoe

- Мислиш ли, че можеш да ме харесваш?
Тя ме погледна със сините си очи. В този момент сякаш бушуваща река или леден блок се срещнаха. Студените й сини очи ме гледаха недоумяващо.
- Мислиш ли, че можеш да ме харесваш? - повторих въпроса си настоятелно.
Ето я и нея. Невинната й гримаса, която винаги ме кара да се усмихвам. Как може да съм влюбен в нея? Та тя е само дете... И все пак - как може да не съм влюбен в нея? И двамата се разсмяхме. Гледах я, а тя ми се усмихваше.
- Все пак не отговори на въпроса ми.
- Еми, все едно, харесвам те, ама не по тоя начин.
- А можещ ли да се опиташ?
- Е... предполагам... ама едва ли ще излезе нещо...
Погледнах я в очите и зад блясъка отново видях студенина, както когато слънцето свети право в леден къс. Виждаш отблясък, но знаеш колко е студен. Жалко. Това беше наистина любов, но разбрах, че е несподелена.