Hazel

На
моята малка Смърт

Аз гледам лешниковите очи
и виждам само жал.
Погледът им ме изпепели;
усещам радост и печал.

И винаги, когато виждам този цвят(на лешник),
умирам бавно аз.
И когато търся свойта същност(в стария ми дрешник),
усещам сетния ми час.

Но ето ме, поемам
последния си дъх.
Любовно чувство ме обзема
сякаш за последен път.

Цял живот градя съзнание,
но всичко ти опустоши.
И чудя се - кога ли ние
света ще разрушим.

И тез очи ме гледат с жалост;
за любов говорят те.
Любовта ви е печална,
о, вий очи, от други светове!